Момиченцето с цветето днес вече не вярва в помирението
Ива Капкова, Dir.bg
Клара Стоименова е един от живите модели през днешния ден, театралничили за Паметника на Съветската войска при започване на 50-те, който сега демонтират парче по парче. Тя е детето, което държи цвете в ръка и гледа с обърната глава нагоре към боеца в страничната комбинация, наречена " Българският народ посреща Съветската армия-освободителка с самун и сол, с цветя и блага ". Само ден преди да конфигурират крана и да проработи флексът, навърши 76 години, а е била към шестгодишна, когато се е оказала модел за детска дрънкулка в мемориалния комплекс.
Спомня си какъв брой досадно й е било позирането с часове на скулпторката Стела Краева.
" Тя също е име в българската статуя, само че го няма в авторския лист на хората, създали монумента. Вероятно е била асистент в извайването на страничните фигури от композицията. Стела Краева ме беше харесала. Тя и майка ми бяха доста близки приятелки, живеехме дружно дълго време. Вероятно по този начин съм се оказала модел ", споделя през днешния ден Клара. Неведнъж е бойкотирала позирането. " Аз си припомням доста добре, че за мен беше уморително да не шавам и да виждам непрекъснато нагоре. Стела оставяше парче глина върху главата на скулптурата, до момента в който работеше по друга част от фигурата. А това парче глина стоеше на главата на момиченцето и аз непрестанно го крадях и го правех на топче, и го мачках в ръцете си, тъй като не си харесвах прическата и доста се ядосвах. Тя ме смъмряше неведнъж: " Колко пъти съм ти казвала, че това ми би трябвало и не би трябвало да го пипаш. Обаче на мен ми е скучно ", продължава Клара.
Не е сигурна дали тогава е знаела защо тъкмо театралничи в огромното, полупразно ателие, около стените на което били подредени няколко статуи. Не помни откриването на паметника. Не познава другите българи, които са театралничили.
Замисля се, че в действителност на млади години не се е застоявала пред паметника. Като студентка по полска и съветска лингвистика минавала всекидневно около него на връщане от университета единствено тъй като подобен е бил маршрутът й. Не е ходила по специфичен мотив на паметника. Покрай него не помни да е имало и митинги. Оказва се, че паметникът става привлекателен център едвам през 90-те години, когато се чуват първите гласове за премахването му и Столичният общински съвет гласоподава първото си решение за демонтажа. Събиранията към монумента стават по-многолюдни през последните години в отпор на съперниците му и като реакция на поредицата от похищения с багра, надписи и къртене на плочки.
" Паметникът постоянно ми е бил централна точка в страстта. Убежище ", признава през днешния ден дългогодишната редакторка в дублажа на Киноцентъра " Бояна ", която работи там до приватизацията му. " За мен това място е знаково изключително след 10 ноември, аз ходех там да се зареждам и оставях цветя на 9 май ", не крие Клара, която дефинира себе си като антифашист. Кръстена е на баба си Клара - германка с еврейски генезис от погранично румънско село, която среща там български боец и заживява в София.
Приятно й е било, че участва увековечена в паметника. " Не че някой ще ме разпознае. Не съм се фукала с това ", прибавя Клара, която през всичките години го е споделила единствено един-два пъти. Преди време завела две приятелки на мястото, с цел да им покаже момиченцето Клара в композицията. " Приятно е да знаеш, че можеш самичък да се погледнеш в профил и то, както си изглеждал като дете. Приятно е, в случай че щеш и това, че си включен в едно такова събитие ", признава Клара. И прекомерно персонално претърпява старанието на флекса.
Питам я по какъв начин би се чувствала, в случай че продължат да режат фигурите на действително съществували хора, като момиченцето с цветето, което е тя. Вероятно множеството от моделите към този момент не са измежду живите, само че тя е.
" Не желая дори да го мисля по този метод, тъй като тази история с премахването, със съсипването на паметника, ме е поболяла. Това е безчинство над другите живи хора, които сега... те си знаят по какъв начин се усещат, като гледат цялото това нещо ", споделя старата жена, а гласът й се разтреперва. Преживява тежко протичащото се и поради сърдечна аритмия не съумява да отиде на митинга в отбрана на паметника. " И аз не знам по какъв начин да го нарека - то не е единствено безсрамие, то е безредие. И нищо не може да направи човек ", прибавя.
Не споделя трактовката за надвисналия над София автомат в ръката на съветския боец, която хората, жадуващи от дълго време премахването на паметника, поясняват като закана за послушание от Русия, тогава Съюз на съветските социалистически републики, към България. " Абсурд! Така го одобряват, тъй като те друго, с изключение на зложелател, не търсят. Защото паметникът им припомня, че тогава са слугували на едни, през днешния ден на други " - е гледната точка на Клара.
За нея въпросното картечно оръжие, което към този момент беше отрязано дружно с ръката на боеца, не е било знак на опасност, а отбрана от фашизма. Това е нейното усещане.
Клара Стоименова по време на митингите през 2020 година
" Сигурно си мислят, че като трансферират виновността на остарялото потомство, на комунистите, ще наподобяват съвременни, прогресивни ", разяснява Клара.
Не има вяра, че това е единствено краткотраен ремонт и че паметникът ще бъде възобновен. " Не, те ще го унищожат. Някъде ще го захвърлят. Същото, което направиха в Латвия ", прибавя. Не счита, че демонтирането на паметника е за похищение на вниманието от дейностите на ръководещите. " Предполагам, че подобен е бил първичният им проект. Със сигурност изчакаха изборите. Избран е моментът и премислен доста добре. Отвориха някаква пауза, с цел да не се вълнуват доста хората, тъй като разчитаха на това, че няма да има доста бурна реакция. Аз също чаках да е по-силна, само че защото властта се е застраховала с полиция, допускам, че хората не желаят да вземат участие в конфликти ", признава.
Очаква идващият монумент за унищожаване да е пловдивският - на Альоша. " Ние сме най-зле от цяла Източна Европа и като самочувствие, и като сила за опозиция. Дори тези, които имат по-големи учредения да ненавиждат руснаците и да разрушават монументи, не го вършат ", разяснява Клара и дава образец с недокоснатите мемориални комплекси в Берлин, Виена и Братислава. " У нас споменът трябваше да се омаскари, да се заличи, а се получаваше противоположното. Затова пуснаха там скейтбордисти. И като не можаха нищо да създадат, взеха да цапат паметника ", връща се обратно " момиченцето с цветето " от композицията.
Не има вяра, че у нас ще пристигна помиряването.
" Това е един кървясъл интервал от 1923 година до Народния съд и по-късно до началото на 60-те. Това е един интервал, в който в действителност сме се клали, както ни е паднало. И всеки търси по някакъв метод да си отмъсти. После въпреки всичко настъпи някакво успокоение и нямаше потребност да се разделяме на непознати и свои. Аз не знам какво толкоз им пречеше в този момент ", продължава да разсъждава.
" Не съм оптимист за нито една страна, като нашата, в която има подобен дълготраен спор, който ту затихва, ту се разпалва, тлее, тлее. Жертвите на едните търсят реванш и това се повтаря - това е цикъл ", споделя Клара. Смята, че обществото се нуждае от непоклатимост, мъдрост и правдивост, само че също по този начин е уверена, че без водач, който да го поведе натам, това няма да се получи. " Не че няма да има хора, които да роптаят, въпреки всичко хората са разнообразни, само че най-малко да настъпи някакво успокоение ", споделя разбирането си Клара, която беше на площада на митинга и през 2020 година
Възражение:
Драги Добромир Видев, В предаването „ Преди всички ” на 18.12.23 в 6.50ч. по БНР бях удивена от клеветите и лъжите на които са способни бранителите на МОЧА! Прилагам доказателствена фотография кой е на лявата скулптурна група, която е на разстояние пред високата част на паметника. Малкото момиченце с букета съм аз: Мария Константинова Йосифова, а не самозванката Клара Стоименова! Скулпторът изобщо не е „ кака Стела ”, а Методи Костов Измирлиев, възпитаник на проф. Иван Фунев! За разлика от нея, аз помня всичко без да ми описват: студиото на ул. „ Л. Каравелов ”, по какъв начин бях облечена, по какъв начин скулпторът платил на майка ми 36 лв. и тя ми купи сандали, и други работи. Просто нямам думи! Поводът послужи на другарката половин час да пази МОЧА с умилителни „ детски мемоари ”! Приложените фотоси са истински. Мария Йосифова Прилагаме фотосите и тук. Едната е от ателието на скулптора Измирлиев, а другата от самия монумент. С почитание, Димитър Йосифов
